Няколко десетилетия човечеството усилено се занимава със загадките на Космоса и "чепка" темата за извънземния разум и планетите, населявани от него. Но малцина подозират, че най-големите загадки трябва да се търсят на Земята. Обаче не на сушата, а под водата.

В продължение на 3-4 столетия моряци от търговски и военни кораби разказват, че наблюдавали странни явления - ярки светлини и неидентифицирани - обекти под водата. Повечето съобщения се отнасят за акваториите на Персийския и Сиамския залив, Южнокитайско море и Малакския пролив. Случките са невероятни и силно "намирисват" на фантастика. Свидетели обаче се кълнат, че не измислят, че събитията наистина са се развили така, както ги описват.

През 1963 г. например военноморският флот на САЩ провежда маневри край бреговете на Пуерто Рико. Ученията внезапно спират. Защото хидроакустиците съобщават, че една от подводниците изведнъж напуска позицията си и се втурва да

 

преследва странна цел

 

Въпросната цел се движи със скорост 228 км/ч, макар че по онова време нито една субмарина в света не може да развие повече от 83 км/ч. Обектът се изплъзва, маневрирайки в обширен район на дълбочина 6100 м, която превишава 3 пъти пределната дълбочина, достигана от тогавашните подводници.

Американският физик Антъни Сандърсън, посветил много години от живота си на изследване на океанските дълбини, описва в книгата си "Странните морета и океани" необикновено явление, наблюдавано от борда на ледоразбивач в Атлантическия океан. "Внезапно

 

нещо се "изстреля" от водата и проби ледената покривка

 

чиято дебелина бе 3 м. То беше огромно сребристо тяло, което изчезна в небето. Видяхме как огромни ледени буци, изхвърлени във въздуха, с грохот падаха в океана. Водата кипеше и бълбукаше и над нея имаше кълба пара." Това е малък фрагмент от автентична история, разказана в произведението на А.Сандърсън.

В бордовия дневник на аржентинския кораб "Навиеро" пък е записано: "20.07.1967 г., 223 км от крайбрежието на Бразилия, 18 ч 15 мин. Офицерът Хорхе Монтоя съобщи, че около кораба се е появил странен обект. Капитанът излезе на палубата и видя сияещ предмет, намиращ се на около 15 м от десния борд. Той имаше формата на пура, а дължината му бе приблизително 36 м.

 

Излъчваше синьо-бяла светлина

 

и не оставяше следа след себе си. От него не се чуваше никакъв звук. Не забелязахме нито перископ, нито кула, изобщо нямаше никакви изпъкнали части. Четвърт час мистериозният обект се движеше успоредно с "Навиеро", после съвсем неочаквано се гмурна, мина непосредствено под кораба и бързо изчезна в дълбокото, излъчвайки ярко сияние."

Особено внимание заслужават т.нар. светлинни мелници - огромни ярки образувания в моретата и океаните. Динамиката на въртенето им и техните размери не позволяват този феномен да се обясни със светенето на планктона или други организми. Засега

 

науката не познава подобни природни явления

 

На 30.09.1926 г. екипажът на кораба "Чиндвара" наблюдава много бързо въртене на светлинни лъчи в Тихия океан в посока, обратна на часовниковата стрелка, съпроводено с ярко сияние. Като че ли мощен прожектор осветява района от голяма дълбочина. Научният анализ сочи, че светещите "колела", т.е. въртящите се светлинни лъчи, се намират не на повърхността, а на определена дълбочина. Под тях има дълго тъмно тяло, което променя формата си, преди да изчезне в дълбините.

Според Сандърсън тези феномени са резултат от дейността на

 

високоразвита цивилизация

 

Той допуска, че "... кръгли или цигарообразни "космически кораби" навярно използват постоянно действащи скенери, чиито лъчи стават видими само в случаите, когато предизвикват луминесценция на миниатюрните едноклетъчни, с които изобилстват топлите морета".

Антъни Сандърсън може би е на прав път. Преди няколко години американски батискаф, снабден с мощни прожектори и чувствителни микрофони и телевизионни камери, се спуска на около 11 000 м в най-дълбокия земен "вир" - Марианската падина в Тихия океан. Няколко часа след потапянето

 

камерите и микрофоните изведнъж се включват

 

Специалистите в командния център виждат на телевизионните екрани мистериозни гигантски силуети, движещи се в светлината на прожекторите. От микрофоните се разнасят звуци на стържещо желязо и глухи удари.

Науката тепърва ще наднича в морските и океанските дълбини. Може би там имаме "съквартиранти", за чието съществуване изобщо не подозираме.

ахам... аз съм от Сириус, мама е от Касиопея, дойдохме тука, ама не можахме да нацелим сушата, щото тате е от Орион, а там много пият. Та извиняваме се на тия дето сме притеснили, бяхме тръгнали за Сатурн. Сега на тате му е забранено да пие. Пиша ви от орбита, след малко ще ми изчезне нета от Виваком, че е със флашка

Не са извънземни а подземни, защото винаги са си били там, долу!