Още през 1895 г. изобретателите на телеграфа Едисон и Маркони предсказват, че ще настъпи време, когато човечеството ще осъществява контакт с покойниците. Мъртвите ще намерят начин да се свързват с нас чрез радиовълните, твърдяха те.




В началото на ХХ в. в американски, британски и германски вестници излизат публикации, че морзови апарати изведнъж се включват и започват да бълват предупреждения за бъдещи бедствия. Повечето читатели възприемат информациите като щуротии, на които можеш само да се смееш. Но съобщението, че с магнетофон може да се записват гласове на мъртъвци, което се появява в американски и европейски печатни издания в средата на миналото столетие, тутакси се превръща в сензация.

Американецът Дейтън Томас пръв увековечава на магнитна лента глас на покойник. През март 1955 г. той включва касетофона си, за да запише откъси от радиопредаване, посветено на Първата световна война. В даден момент

чува баща си, починал преди 7 месеца

от инфаркт. "Дейти, крайно време е да се задомиш, искам внуци", казва таткото. Синът се втрещява, прослушва записа още веднъж и в края му отново чува долавя характерния тембър на татко си: "Да знаеш, че следя всички твои постъпки!".

През 1959 г. шведският орнитолог Фридрих Юргенсон запечатва на магнетофонна лента чуруликането на горски птици. Прослушвайки касетата, наред с трелите на пернатите той долавя мъжки глас, който отчетливо произнася фразата: "Иди в гората през нощта, тогава песните им са приказни." Слисаният швед прави още няколко записа. Проследявайки един от тях, чува гласа на покойната си майка:

"Фридрих, Грета ти изневерява с твоя колега Йорн!"

На друг запис пък се чуват гласове на съвсем непознати хора. Звуците от небитието силно заинтригуват орнитолога и той решава сериозно да се занимае с тях. Изследва ги и установява, че те се обаждат на различни езици. Събеседниците допускат много грешки, нерядко използват диалектни изрази, а темпото на речта им непрекъснато се променя. В резултат на къртовския си труд Юргенсон написва и издава през 1963 г.

книгата "Гласовете на Вселената"

а през 1967 г. - "Радиоконтакт с мъртъвци". Произведенията му имат ефекта на избухнала мощна бомба не само сред читателите лаици, но и сред мнозина учени.

Десетки инженери и физици анализират феномена "гласове на покойници, записани на магнетофонна лента". Оказва се, че мъртъвците се "разсейват", ако записът се прави в празна стая - там непременно трябва да има хора. Според една хипотеза присъстващите в помещението провокират покойниците и те се обаждат.

През 90-те години на миналия век се появяват първите съобщения за

телефонни позвънявания от оня свят

Бащата на английската актриса Ида Люпин, който бил убит по време на Втората световна война, звъни на дъщеря си четири десетилетия след своята кончина. Съобщава й последната си воля и посочва мястото, където е скрил завещанието.

Много рядко става обратното - жив човек се обажда на мъртвец. Германката Инга Щром сънува приятелката си Лора, която лежи в легло, плувнало в кръв. Жената се събужда и веднага звъни на дружката си. Лора я информира: "Няколко седмици бях в болница, но вече ме изписаха, утре ще ти звънна, за да се разберем кога ще ми гостуваш." Минава един месец и обезпокоената Инга се обажда на Лора, за да се осведоми за състоянието й. Слушалката вдига нейна братовчедка: "О, нима не знаете, тя почина още преди половин година."

Първият видео-аудио контакт с покойници

осъществяват през 1987 г. физиците Маги и Жул Харш от Люксембург. Със специална апаратура те получават отчетливо изображение на телевизионния екран на бабата на Маги.

През 2001 г. семейна двойка от Лондон започва да получава имейли от някой си Томас Хардън, който твърди, че в момента годината е 1545-а. Опитни лингвисти потвърждават, че стилът му на изразяване съответства напълно на посоченото столетие. В 112-ия си имейл обаче Хардън

пише, че живее в 2109 година

Преди известно време американският седмичник Weekly World News съобщава, че в продължение на седем месеца Фил Шрайвър, компютърен специалист от Оклахома, многократно общувал с покойните си съпруга и дъщеря, наблюдавайки лицата им на екрана на телевизора си и слушайки гласовете им от тонколоните.

"Дълго време опитвах да направя телевизионна антена с принципно нова конструкция и когато най-сетне я създадох и я включих към телевизора, на екрана му се появи детето ми, което загина при автокатастрофа през 1996 г., и се разприказва", обяснява Шрайвър. Няколко дни след това

на екрана "цъфва" жена му

 умряла от рак преди 11 години.

Според експерти записите на магнетофонна лента, разговорите с мъртъвци и появата им на телевизионния екран са потвърждение на хипотезата, че "оня свят" съществува и че с помощта на технически средства може да се установи контакт с него.

Някои изследователи на аномални явления пък обясняват феномена по друг начин: гласовете и тв изображенията не принадлежат на покойници, те всъщност са информация, съхранявана в мозъка на живи хора. Тази информация се запечатва на магнетофонна лента по психокинетичен път. Доказателство на тази хипотеза е фактът, че в празна стая запис на покойник не може да се направи.