Случвало ли ви се е, очаквайки любимия човек, да се тревожите, че са минали часове, а него го няма? А когато той се появи, установявате, че е закъснял само с десетина минути. Случвало ли ви се е да се притеснявате, че по време на изпит времето тече прекалено бързо? А когато погледнете часовника, виждате, че стрелките му се движат съвсем нормално. 

Тези парадокси се дължат на съзнанието ни - понякога то се намира в особено състояние, при което времето значително се удължава или скъсява.
 В книгата си "Светът на мечтите" френският лекар Пиер Симон разказва за своя сънародник Жерар Мори, който задрямал на строителна площадка няколко минути преди върху него да се стовари тежка греда. Пострадалият зидар се събудил, погледнал часовника и се втрещил: само за няколко минути успял да участва във Великата френска революция, да попадне в затвора и да се изправи пред трибунал, който го осъдил на смърт. Т.е. изживял няколко седмици в продължение на броени минути.
 Факт е, че по време на сън мащабите на времето се променят. Спящият може
  да прескочи в миналото или в бъдещето
   В някои случаи ти се струва, че не си будувал само десетина минути, но всъщност са минали няколко часа. Или пък се заблуждаваш, че си бил в продължение на часове в обятията на Морфей, но в действителност си спал само някакви си 5-6 минути.
 Засега учените не са наясно как става това. Но са единодушни, че в главата на хомо сапиенс цъка машина на времето, чийто ход не може да се предвиди, да се планира. Своеобразната машина на времето например се включва, когато ни грози смъртна опасност. За някои хора ужасните мигове са цяла вечност, пред очите им се изреждат какви ли не подробности от техния живот. За други пък
  огромният риск трае броени секунди
   Накрая се оказва, че и в единия, и в другия случай са минали 2-3 часа.
 Руският изследовател на научни парадокси Юрий Росциус разказва истинска история за военни летци. Техният самолет се запалил. Командирът катапултирал, но двамата членове на екипажа не успели да сторят това и загинали. Впоследствие командирът обяснил, че дал сигнал за напускане на самолета, изчакал 3-4 минути и след като не получил отговор, катапултирал. Разследването обаче показало, че всъщност са минали само 2-3 секунди. За толкова кратко време екипажът не би могъл да се подготви - преди напускане на самолета трябва да се изпълнят няколко задължителни операции.
 "В аварийни ситуации
  под въздействие
 на емоциите
   може да се промени субективното възприятие за времето", обяснява Клайв Дърнбридж, професор по биофизика в Масачузетския технологически институт. Той е убеден, че човешкият организъм разполага с резерви, които позволяват на времето да се разтегля и свива, кажи-речи, неограничено. Американският учен смята, че всеки от нас има вътрешен часовник, отчитащ т.нар. циркадни ритми - периодите на сън и бодърстване в рамките на денонощието. Вътрешният часовник обаче измерва и съвсем малки интервали - от порядъка на милисекунди, в чиито рамки се осъществяват двигателните функции. Биологичните основи на тези процеси що-годе са ясни, но оттук нататък
  всичко тъне в мъгла
   признава проф. Джон Уирдън от Стафордшърския университет. Той и сътрудниците му откриха участък в мозъка, който "дирижира" времето - може да го разтегля и свива както си пожелае. С други думи, този участък е своеобразна машина на времето. Принципът на действие на въпросната машина тепърва ще изяснява.
 Според биофизици от Кеймбридж в мозъка ни има "устройство", излъчващо електромагнитни импулси, чиято последователност се съхранява в особен "склад" по същия начин, както записите се запазват на магнетофонна лента.
 Други учени предполагат, че това "устройство" е много сложно и обхваща няколко мозъчни участъка. Основание за това дават компютърните томограми. "Ние смятаме, че "махалото" на "диригента" на времето се намира в район на мозъка, познат с латинското наименование стриатум, а
  "стрелките" са в предната част на главния мозък"
   информира проф. Дърнбридж. Вторият участък навярно генерира електромагнитни вълни, които достигат стриатума. В резултат от този процес ходът на времето се пришпорва или забавя.
 В продължение на едно десетилетие проф. Джон Уирдън и екипът му изследват феномена Майкъл Хол, шотландски треньор по скуош. Действията на този мъж са безгрешни, той отиграва всички топки, дори най-неудобните, най-зле подадените. "Състоянието, в което се намирам, позволява да виждам движението на топката твърде забавено, тя буквално виси във въздуха, понеже докато играя, за мен времето като че ли спира", уточнява "опитното зайче". Учените допускат, че тази способност се дължи на
  дългогодишните му занимания
 с йога
   и с различни техники на медитиране.
 Мнозина специалисти разказват случаи, когато хора правят чудеса в критични моменти: прескачат двуметрови огради, за да се спасят от зли кучета, за броени минути се покатерват на високо дърво, бягайки от мечка, и т.н. Напускайки пламналата си къща, дребна съсухрена бабичка например изнесла от втория й етаж грамаден сандък, затруднил впоследствие двама нейни съседи.
 "Според една хипотеза именно стресът привежда човешкия организъм в бойна готовност и той се справя с огромни трудности", казва проф. Дърнбридж. Но как и кога се включва биологичната машина на времето? Учените
  не смеят да проверят това експериментално
   понеже не искат да подлагат на риск участниците в опитите. Все пак с помощта на доброволци е установено, че ако мозъкът е зает едновременно с няколко задачи, притежателят му не усеща хода на времето и за него то тече много бързо. Обратно: ако мързелува, времето се разтегля. Ето защо специалистите съветват: ако искате часовете "да препускат", максимално натоварете мозъка си. В обратния случай пък се концентрирайте само върху един проблем.