В продължение на столетия науката трупа факти, част от които са суперекзотични и изобщо не се вписват в рамките на теорията за развитието на човечеството. Това важи и за знаменитите камъни от Ика.




На този камък е нарисувана трансплантация на мозък.


Ика е провинция в Перу. През XVI в. местни жители откриват в района на платото й

Чичанчаюнга
странни камъни
на повечето от които е гравирана рисунка. Находките стават известни на света през миналия век. Заслугата за популяризирането им е на професора по медицина Хавиер Кабрера. Той се увлича до такава степен по тях, че посвещава на колекционирането и изследването им 40 години от живота си. Сбирката на Кабрера наброява над 11 000 експоната (общият брой на камъните е към 80 000).
Професорът установява, че основните мотиви на сюжетите образуват ясно изразени серии, всяка от които включва от 6 до 200 камъка. Размерът на камъните в сериала е правопропорционален на номера на серията, т.е. той се увеличава с нарастването на въпросния номер. Този и други факти дават основание на Кабрера да смята, че находките всъщност представляват библиотека.
В края на април Джордж Кармайкъл, преподавател по антропология в Оксфордския университет, лансира хипотезата, че рисунките са дело на майстори от древното племе паракас, обитавало Перу, от което сега няма и помен. Техните сръчни ръце пресъздават живота на тогавашното общество, акцентирайки на науката и техниката. Освен битовите теми върху експонатите от колекцията на Кабрера са изобразени звезди и други космически обекти, летателни апарати и изстрелващите ги устройства, географски карти на Земята, календари, зодиакът и др. Умопомрачителна е серията, показваща

невероятни космически кораби
земни континенти, които сега не фигурират на географската карта, съзвездия, мъглявини и др.
Най-типични обаче са сюжетите, които изразяват трансплантация на органи. Невероятно, но факт: в една от сериите са показани всички етапи на присаждане на сърце от юноша на възрастен мъж, включително и сцени от следоперационната рехабилитация на пациента, свързан чрез тръбички с кръвоносната система на бременна жена. Още по-удивителни са рисуваните сцени от трансплантация на мозък.
Хората от племето паракас не само присаждат мозък, но и целенасочено деформират детски черепи, придавайки им или конусообразна форма, или вид на сплескана сфера. Според Джордж Кармайкъл от

децата с префасонирани черепи
навярно се "излюпват" майсторите, сътворили необикновените рисунки. "По всяка вероятност принудителната деформация е предизвиквала промени в начина на мислене, инициирала е поява на паранормални способности, стимулирала е гениалността", смята антропологът.
Колкото повече се взираш в рисунките на странните камъни, толкова повече се удивляваш. "Косата ми щръкна, виждайки изображението на човек, летящ на птеродактил", пише Кармайкъл в книгата си "Посланията на племето паракас". Той е убеден, че необикновените рисунки са в крещящо противоречие не само с историята на човечеството, но и със здравия разум.

Материалът е публикуван във в."Стандарт"